Лапароскопско премахване на апендикс. Безкръвна апендектомия.

Какво представлява апендиксът?

Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък, който започва от крайната част на сляпото черво (цекум). Дължината му е  средно 7-8 см, но може да варира от 2 до 20 см. Апендиксът произвежда секрет, който помага на организма да се справи с инфекциите, причинени от постъпилите в тялото бактериални агенти. Неговата функция подпомага общата реакция за борба срещу бактериалната инфекция и евентуалното му отстраняване не понижава защитните сили на организма.

В продължение на десетилетия апендиксът се е смятал от медицината за излишен, защото няма съществена функция за организма. Характерното е, че възпалението в него (Апендицит) се развива много бързо и има животозастрашаващ характер.

 

Какво представлява апендицитът?

Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на болестта апендицит прави професорът по патоанатомия в Харвард, Реджиналд Хебер Фитц през 1886 г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването му (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън и Чарлз Макбърни.

Причина за възпалението на апендикса е застой на чревно съдържимо или лимфна течност в органа, което е предпоставка за преминаване на бактериални клетки в неговата стена и индуциране на серозно или гнойно възпаление. Възпалението може да обхване стената на цялото сляпо черво и да доведе до разкъсването й, което да предизвика перитонит (общо възпаление на коремната кухина).

Апендицитът може да протече като остър или хроничен:

• Острият апендицит е най-често срещаното остро хирургическо заболяване на корема.При остър апендицит първоначално болката обхваща целия корем или е високо горе, но за няколко часа може да се локализира в долния му десен край. Много характерно след началната болка е повръщането. Болкката е силна и постоянна и нараства, по-остра при движение и е придружена с повишена телесна температура (до 38°С), гадене и повръщане. Коремът постепенно се втвърдява и се нарушават функциите на храносмилателния канал и отделянето на газове. Пулсът се ускорява до над 100 удара в минута. Езикът е обложен, а при тежки форми на заболяването — сух. Типичното развитие на заболяването протича за 6 до 24 часа, когато трябва да се очаква перфорация (спукване) при прогресивно развитие на болестта.
• Хроничният апендицит може да бъде последица на прекаран пристъп от остър апендицит, който е протекъл благополучно, но може и да започне незабележимо, без уловимо начало. Хроничният апендицит се проявява обикновено с тъпи болки, които могат да се локализират вдясно под пъпа или под лъжичката. Често има запек, подуване на корема. Диагнозата се осигурява с рентгеново изследване. Хроничният апендицит често се усложнява с увреждания на стомаха, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, дебелото черво, вътрешните полови органи на жената.

Апендицитът не е единственото обяснение на болките, които могат да настъпят в областта на корема. Други причини за такива болки могат да са пробив на язва на стомаха или дванадесетопръстника, остро възпаление на жлъчката, камъни в бъбреците, извънматочна бременност, преплитане на червата, възпаление на яйчниците, сраствания в коремната кухина и други.

 

Какво представлява лапароскопското (безкръвно) премахване на апендикса?

Апендицитът е един от най-честите хирургични проблеми. Един на всеки 2 000 души е с премахнат апендикс (т.н. апендектомия) в някакъв етап от живота му. Лечението изисква операция с премахване на инфектирания апендикс. Обикновено апендиксът се отстранява чрез разрез в десния долен квадрант на коремната стена.

При повечето лапароскопски апендектомии, хирурзите оперират през 3 малки разреза (всеки по 0,5 до 1,2 см.), докато наблюдават увеличени изображения на вътрешните органи на пациента през телевизионен монитор.

 

Ползи от Лапароскопското премахване на апендикса

Най-значимите ползи са:

• малки рани на коремната стена и малка тъканна травма
• не се манипулират и травмират червата и тъканите в корема
• по-слаба възпалителна реакция на организма и по-малко подтискане на имунната система
• по-бързо възстановяване на нормалната чревна функция и по-бързо захранване
• по-малко след оперативна болка
• по-ранно раздвижване (веднага след операцията)
• намален болничен престой
• минимални усложнения в оперативните достъпи за разлика от конвенционалната операция, където възпалението на раната е често срещано
• по-рядко срещащи се след оперативни хернии в сравнение с конвенционалния подход с разрез
• по-бързо връщане към нормалния начин на живот
• по-добър козметичен ефект особено важен за млади жени
• отлична възможност за оглед на корема и органите в него и при установяване на допълнителни болестни състояния едномоментно повлияване. Това най-често са проблеми с яйчниците

 

Как се осъществява Лапароскопското премахване на апендикса?

Означенията „лапароскопска” и „отворена” апендектомия описват хирургичния способ за достъп до вътрешния орган.

При лапароскопската апендектомия  с помощта на канюла, хирургът навлиза в коремната кухина. Лапароскопът (тънък телескоп, свързан с видеокамера) се поставя през канюлата, давайки възможност на хирурга да направи цялостен оглед на коремните органи чрез телевизионен монитор. През други канюли се въвеждат инструменти и се отстранява апендикса.

 

Какво става ако операцията не може да бъде изпълнена или завършена по лапароскопския метод?

При много малко пациенти лапароскопският метод не може да се приложи поради невъзможност за визуализация или множество органни сраствания, следствие на други хирургични интервенции в коремната кухина. Когато хирургът установи, че е по-безопасно за пациента да смени лапароскопската процедура с отворена такава, това не е усложнение, а е избор в полза на пациента. Решението за провеждане на отворена процедура е изцяло на вашия хирург, преди или по време на операцията. То е изцяло в интерес на Вашата безопасност.

 

Какво да очаквам след операцията?

След операцията е много важно да следвате точно инструкциите на вашия хирург. Въпреки, че повечето пациенти се чувстват отлично веднага след операцията, запомнете че Вашето тяло се нуждае от време да се възстанови.

• Вие сте поощряван да станете от леглото още веднага след операцията. Това намалява риска от образуване на постоперативни кръвни тромби във Вашите крайници и отслабването на мускулната сила.
• Вие най-вероятно ще бъдете способен да се върнете към нормалния си начин на живот още след седмица. Това включва къпане, шофиране, изкачване на етажи, връщане на работното място и нормална сексуална функция.
• Вие трябва да се свържете с Вашия хирург и да направите следоперативен преглед една до две седмици след операцията.

 

Какви усложнения могат да възникнат?

Както при всяка операция, има рискове, както общи като възпаление на белите дробове, аритмии, инфаркт така и рискове от хирургични усложнения. Рискът от усложнения при лапароскопската техника не са повече, отколкото при отворената такава. Те включват:

• кървене от раните
• инфекция в раните
• пробив на стената на дебелото черво, където се е намирал апендикса

рядко увреда на съседните органи

Ако имате въпроси не се колебайте да ги зададете! Д-р Люцканов Тел: 0888 643 153